Помня, първия път като погледнах на него като жена на мъж, да го наречем. Не бях ходила на училище 1-2 седмици, защото се разболях много кофти. Естествено се успах и не тръгнах с него към училище. Когато пристигнах в часа той имаше да чете някаква презентация и беше застанал отпред. Седнах си на чина и го загледах. Само дето не беше с нормалния ми поглед. Сега виждах един широк гръб, здрави ръце, въобще едно много хубаво тяло и едни страхотни очи, излъчващи много топлина очи. Спомням си, че ми отне около 15 минути докато се осъзная какви ги мисля и още 5 докато стигна до генералния извод, че аз всъщност много си падам по него. И докато тези мисли се въртяха в главата ми, той ме погледна, намигна ми и ми се усмихна... ако това ви се случи докато си мислите по-горе изброените неща, ще можете ли някога да си ги избиете от главата?

По-късно постепенно и той започна да ми пуска някакви шегички, комуникацията ни коренно се промени, защото през цялото време си пускахме закачливи изречения. Мислех си, че са само бъзици, въпреки че тайно се надявах да не са...