Ако можех да върна времето назад сигурно пак така щях да постъпя. Ужасно мъчителна, но адски щастлива връзка водя. Връзки, ако трябва да съм по-конкретна.
Но толкова много тежи... Толкова много тежи, че не можах да се справя да го нося в себе си и споделих с брат си. От начало щеше да ме убие, по много мъчителен начин, а после каза , че отдавна не е виждал този пламък в очите ми. И ме заведе на бар, където поиска всички подробности около драмата ни. Мился, че е доста шокиран от поведението ни и каза, докато мога да удържам положението, защото очевидно съм щастлива, но и ми напомни, че това не може да продължава вечно.
Цялата тая работа е много сбъркана. От както започна всичко излизахме няколко пъти четиримата. Доста е неприятно, защото другите решиха, че сме се скарали нещо и за това нито си говорим, нито се поглеждаме. Гаджето ми ме пита какво става и защо се държим така, но аз му отговорих да не ме занимава. И повече не ме е питал, нали ви казах, че е много разбран.
Мина вече доста време откакто забъркахме тая каша.  А с най-добрия ми приятел май сме все така влюбени и в нас гори все същата страст, както в нощта, в която всичко започна. Даже повече бих казала. А на мен сърцето ми истински подскача и място не може да си намери. Така че и да можех да върна времето назад, за да не се измъчвам толкова с тази лъжа, нямаше да го направя. В мен гори истински огън. Пожар. Нещо голямо и горящо, хванахтъе идеята, нали?

любовен четириъгълник? Яко!